6/11/2012

Фетхие, 6.1 по Рихтер

Земята се люлее като люлка.
Невръстното човешко същество
притихва под приспивната и песен.
Морето ги завива с дъх безмълвие.
Далечната усмивка на дете,
с очи, по-сини от небесен помен
нашепва към страха ми: "Мамо, тук съм..."
Поемам дъх живот.
Една сълза
полита към покоите на вятъра
и спуска благодарности в нозете му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар