Земята се люлее като люлка.
Невръстното човешко същество
притихва под приспивната и песен.
Морето ги завива с дъх безмълвие.
Далечната усмивка на дете,
с очи, по-сини от небесен помен
нашепва към страха ми: "Мамо, тук съм..."
Поемам дъх живот.
Една сълза
полита към покоите на вятъра
и спуска благодарности в нозете му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар