Сви ми венче от разцъфнало рано Великденче,
после поседна до мен на тревата под навеса.
И помълчахме си – дядото, внучето, мислите...
за да проводим смирено деня си, и залеза.
Варна ни смигна – кристален букет от звездици,
плисна морето към нас и окъпа душите ни.
Стисках до болка любимата крехка ръчица.
Още миг – два, и нощта ще загърне следите ни.
Тук сме си, има ни. Утре поемаме пътя си.
Всеки ще счупи далечен за другия изгрев.
Ала мига... до сърцата ни слезе, окъпа се –
и козуначен, и български, пъстър и гиздав.
Варна,
10.04.2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар