Г(х)ост

Някак не си ми на място - ми каза,
- с таз диадема в косите.
Роклята, буклите...
нека да сляза
до дълбините в очите ти.
- Влизай - прошепнах... -
тук е широко.
Вятърът сее прощения.
Всички пространства са
празни от срокове.
Нищо не ме владее.
Малко е хладно... вземи от душата ми -
топло одеяло от рими е.
Друго си нямам. Повествователно
ме откъсни.
И вземи ме.

Тя ме погледна.
Остави косата си.
Смъкна качулката черна.
После си тръгна с безсмъртни зачатъци.
- Смърт да си не е модерно.

_________
05.02.2012
Истанбул