10/07/2011

Те

На старата хижа подгряваха жива вода
събрана от процепа крив на дъждовното време.
Разчупваха хляб, и от покрива на света
аз протягах сърце, от трохите им малко да взема.

Намятаха слънце в сълзливия чар на деня
с души парцаливи, загърнали вяра и слово,
а в старата хижа... в костилкови пръсти съня
проплакваше тихо: Върви си. Не си ли готова.

Заминах. Смолисто дете на незнайна земя.
И пръснах по урвите бели росата на мрака
да може и тук, по планинските хижи Дома
да свие огнище в очите ни недоплакали.

4 коментара:

  1. Чета ги на глас, чета ги наум... чета ги и ги обичам.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, много ми хареса. Сигурно заради хижите...:) Поздрав!

    ОтговорИзтриване