зад погледа ти няма нишка мен

Преминах ли в очите ти...
към утре...
Докосването някак се разлива.
Мечтани са посоките
навътре
когато от сърцето си отиваме...

И някак си света загубва блясък.
Пътеките са тихо извървяни.
Проскърцва
до сълзите шепа пясък,
и в тишината им
оставя рани.

И в нас...
разделя се на две вселени,
захвърлени
в незримото нечакане.
В искрицата от другия
стопени.
И пак... завинаги е само мрак