Не се ли умориха пръстите
по струните измъчено
да стенат...
От взиране китарата заспива.
Отдавна пусто е
под стъпките на розата,
танцува само мъртъв аромат
поел копнежите на китариста.
Не се ли умориха и очите му
по сълзите солени да рисуват
измислен танц...
от непотребна мисъл.
Ненужна никому,
но скрила в тишината си
акорда на пастелено безсмислие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар