чаша

Вярваш ли...
пясъка тихо нашепва за утре...
Още пепелен миг,
глътка кръгче в очите на времето.
Още тихо е...
пред вратите, горящи навътре.
Аз открих съдинката
под синия свод на нощта,
обещана за утре,
на Слънцето,
и на вятъра.