Каквото долу е, това и горе -
е казал той, но с Него за да спори -
лишен от пимандричното общение,
потънал в страх от собствено забвение.
...
В душата няма миг дори покой
когато необича и обича.
А в тишината Му, ако допусне Той
по безразличието да я срича.
И в без-различните стрели да съзерцае
мишените, изчистени от цвят.
Какво ще види ли? Да не гадаем,
защото сме от шарения свят.
...
Познание ли? Що е то не знам,
от векове със знание се боря.
И аз като предшестващия споря
за да получа, ако му се дам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар