Тежи ми под клепачите. Отново.
Потъвам в сенки. Толкова болезнени.
Не се научих да изричам Сбогом.
Икона имах, мислех че е лесно.
С молитви - пръсти стържех до премала.
А устните ми слепваха парчета.
Мечтаех се измамно и се ваях
на снимката целунала морето.
А исках само да се нарисувам.
Портрета си овесих на стената...
Оказа се една карикатура...
В компания на Девата ни свята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар