По вятъра
достигам до дъгата,
по камънаците, калта,
на колене,
издрала до безчувствие играта
с юзда,
сред полуделите коне
на самотата
без впряг, без правила
и без канони.
Помитайки по пътя си
души
и болка
и пътеки кръв
след гъгнещите рани
неизброими липси
и потъпкани терзания.
За само дъх
до теб, до твоя трон,
за глътка спомен само.
Изтръгнах се.
Но бях с корона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар