Тъгувам те...
Безмълвно отросих
в листенцето, отронено на пода.
От полъха ми
се изписа стихче -
прилича на разбъркана колода
в която нереалните съдби
на хора, непознали Бога
празнуват, теб.
Сърцето ми мълви -
Пусни ме. Да си ида.
Ако мога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар