Какво ли пренарежда пластовете
в най-тънките етажи
на небитието
та тук, на заболялата земя
минутите приличат на глухарчета.
И имената ни, изписани по миглите
на тичинки, танцуващи с праха
разделят смислите в далечината.
Движението долу е покой,
в сравнение с гласа на ветровете,
задавени от лутащи се срички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар