Безпътица, приятелю...
безпътица.
Животът, осъзнат, ме призова.
Улучих си подхвърлената
въдица
и раната в леда ме прикова.
Премята се душата ми
сразена
сред пламъците черни
на страстта.
Сърцето ми бе тихо,
вледенено,
а днес разяжда се
от болестта
на вечната илюзия за близост.
Нетрайни светове примамват с вик.
Без вярата
затихвам в тъмна низост.
Бездейна... бездиханна.
Само миг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар