А толкова е тихо тази нощ.
Очакване пристъпя покрай арките
на нежния, предколеден разкош.
Танцуват още босоноги
ласките...
Витрините просънно ме рисуват.
А аз се помня...
още съм си същата...
и в локвичките неумело плуват
очите ми... копнеещи завръщане.
Дочаках си последния сезон
/дъждовно-снежни са отново срещите/
с наздравица за мен.
/pour une personnes/
... и този път в това се случих веща.
Вратата към декември ме зове,
една мелодия ме нацелува...
на масата - студени ветрове
очакват да налея, да празнувам.
А пръстите ми, свити от страха
притискат панделка, за дъщеря ми.
Червено-бяла. Чиста от греха,
от коледния грях, споил света ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар