Преводи от турски език

Ах, дете...

без време разлистено,

със сърчице като цветно поле -

бели кокиченца, жълти маргаритки, увити около тънчките вратлета,

съзерцаващи слънцето...

от всяко вътрешно пристягане кървят цветята,

птиците се издигат...

Надеждата няма дом,

обичта няма адреса,

какво ще правиш, дете...

Ах, дете...

Дай гласа си на ветровете

семената да покълнат в пролетно утре.

Няма възможности вече,

където и да отида, ще нося повехналия ти образ.

Всеки път, когато мисля за теб, 

ах, дете,

срама ще ме изгаря.

Ах, дете...

Нури Джан

 


...

Отишъл един човек при известен Дервиш с молба да му разясни четирите нива на духовното израстване.
Запитал го:
- Какво означават четирите двери?
1 – Шерият,
2 – Тарикат,
3 – Марифет
и
4 – Хакикат.
В това време в градината на дервиша имало четирима ученика, седнали по турски, навели глави над молитвените си занимания. Дервишът се усмихнал и казал на човека:
- Ще ти кажа, но първо искам да свършиш нещо за мен.
- Добре, съгласен съм. – отвърнал човекът – казвай.
- Иди при учениците ми. Един по един ги доближи и им удари по един шамар зад врата.
- Как тъй? Защо да ги удрям! – изумил се човекът.
- Иди, иди, няма страшно. Направи това за мен и после ела, за да ти разкрия значението на четирите свещени двери.
Зачудил се човекът, но ще не ще – любопитство го измъчвало, или нужда, а може и копнеж, затова тръгнал към учениците. Спрял се при първия и го пернал зад врата. Ученикът скочил и също го ударил.
„Охо – стреснал се човекът – ако всички ме ударят по веднъж така, няма да доживея да чуя великата Тайна”... Но доближил до втория ученик и ударил и него зад врата. Вторият ученик скочил, вдигнал ръка да го удари, но тя застинала във въздуха. Без да докосне нападателя си, седнал на земята и продължил с молитвите.
„Хм – рекъл си човекът – това мина по-добре. Да видим нататък, може и да оцелея.”
Доближил до третият ученик и го пернал силно зад врата. Третият ученик вдигнал разсеяно очи да види от къде е дошъл удара, погледнал към човека с тъга и отново се замолил.
Вече съвсем изненадан и заинтригуван, човекът приближил до четвъртият ученик и го ударил много силно. Но не последвала никаква реакция. Четвъртият ученик сякаш изобщо не усетил удара.
Зачудил се човекът, но вече бил изпълнил задачата си и се завтекъл към Дервиша за обещания отговор.
А Дервишът му се усмихнал и казал:
- Нима не получи своите отговори, човече? Шерият – това бе първият ученик. Той още отвръща на удара с удар. Тарикат – Посяга да удари но разбира колко е ненужно, и се отказва. Марифет – добил е знанието, че добро и зло са едно и просто регистрира къде са по-изявени преди да се изравнят, затова те погледна, да види кой си, с този дар. И Хакикат... – за него вече добро и зло няма; не реагира, защото знае, че всеки на тази земя върши своята работа.

_______________________________________________________


*
Притчата вчера ми разказа един Дервиш, а въпросите зададох аз. Ударите дойдоха от Хакиката. (:

Преводът на четирите врати на български език е:

1. Шерият – път, начин, метод – човешки. Начин да изживяваш вярата според себе си.
2. Тарикат – иде от Тарика – всеки един от пътищата, водещи към Всевишния, към истинския създател. За който все още се нуждае от път, посока – избраният вече път се нарича Тарика/т.
3. Марифет – майсторство, талант, сръчност, изобретателност. Когато си докоснат до Познанието но имаш нужда от насока.
4. Хакикат – същност, истина, оригинал. С нито сянка от друго.

(Понякога при преводите се получават малки неточности, заради липсата на аналог в другия език или недостатъчното знание на преводача. Моля, простете ми грешките, ако в погледа ви се появят такива...)

 _____________________________

Емили отскоро пее една песен, и я пее много сериозно и съсредоточено. Изумявам се как е запомнила думите. Ето текста:
(в превод звучи така)

По булевардите - вятър, в ума ми - любов,
в полунощ - стари дъждове
безшумно, нежно пеят песни,
липсва ми сега, толкова е далече...

Дни, изпълнени с лудост, животът бе хубав,
дните минаваха в смях и радост,
и да протегна ръка - не мога да ги достигна
липсва ми сега, толкова е далече...

И то е тъжно, моето единствено,
студува без мен,
плаче, защото ме няма,
така пише в последното си писмо...

...



Caddelerde rüzgar aklımda aşk var
Gece yarısında eski yağmurlar
Şarkı söylüyorlar sezsiz usulca
özlediğim şimdi çok uzaklarda

deli dolu günler hayat güzeldi
kahkahalarıyla günler geçerdi
ellerim uzanmaz dokunamamki
özlediğim şimdi çok uzaklarda

o da özlüyormuş benim biirtaanem
çok üşüyormuş ben olmayınca
öyle yazıyor son mektubunda

...

Пък тук намерих и самата песен:

http://www.youtube.com/watch?v=KqorlhoeoFg

:))


...

Думички на Халадж-и Мансур към палачите му

  Неговото безкрайно дихание.
Във видимото е, и в невидимото е.
В покрито е, увито е, скрито е, но не е тайна.
Реално е, но е вълшебство.
Във всичко присъства а го няма в нищо от всичкото.
В присъствие е, и в отсъствие е.
Точка е, която издрасква посока нагоре. И от точката към вечността изхожда.
От точката като цялост, от точката - към съществото без форма.
Продукт на Любовта, изтичащ Любов.
Начало е, и край е, защото началото и края са едно,
но началото на началото, и края на края е.
Точка е, която е неоткриваема, изгубена,
и точица без преди и след.

Капка по капка идва,
превръща се в Светлина
и прегръща земята ти.

...

Кой Го познава?
Той само.

...

Познаваш го ако си го постигнал.
Постигаш го ако си го познал.

...

Нероденото как можеш да убиеш или плениш?
Убивайки мен, не убиваш и него, То е Живота.
То не съм Аз,
Аз не съм Него.
То открива себе си в мен със заличаване и с разкриване.
Аз съм във водовъртежа на силата му,
убивайки мен, оставам в Него.
Смъртта ми е безсмъртие в смъртта и смърт в безсмъртието ми.

_____________________
Из книжката "En-el Hak"

 ...

 Всички причини имат само една причина. И тази причина, скрита в Тайнo, възможно ли е да откриеш?
За да разбереш безкрайното трябва да си безкраен, да нямаш граници и ограничения. В смъртният свят, в смъртно тяло безсмъртието и безкрайното не можеш да разбереш. Защото както света има граници, така и ти.

Където няма светлина - сенки
и където няма сенки - слънца може ли да има?
Където няма Слънце - хора,
където няма хора - Рай може ли да има?
Където няма Рай - пламъци,
по мостовете - огнени следи от стъпки,
разбита земя където няма, в далечините
може ли да са водопадни реките?
Където го няма Духа - живот,
където няма живот - време може ли да има?
Където спира времето - Ти,
Където Теб те няма, какво е сънят ми...

Той е една капчица от безкрайния океан.
Слиза до земята ти с дъждеца, заваляващ след разцепващите светкавици.
Облива, изтича пълноводно към теб, докато не стигне копнеещото сърце.
При всяко докосване не пита - защо аз. Не търси причини.
Такава е тази Любов, ти я забравяш, до следващата ви среща.
Но не забравя капчицата дълбините на докосването, връща се.
И в капчицата е Той,
капчицата е Той,
живителният дъжд е Той.
Любовта е Той.
Бъди търпелив, почакай три дни и сам ще видиш.
По изтичащата ти кръв е написано - En-el Hak.

___________________________________
Из книжката "Тайното учение на суфите"

 ...

Има такива тайни, цял живот да ги търсиш.
И да мислиш, че откриването им зависи от усилия и заслуги...

Когато се случи да се пуснеш от земните дела,
ето, точно тогава ще дойде при теб което търсиш, и ще го приютиш в сърцето си.

Знаещият какво търси, едно вечерно цвете ще го обгърне,
разтварянето на листенцата в Утринното слънце само стига.

Когато... сянката ти е пуснала стремежа си да те следва,
да бъдеш Слънце е най - високата точка.
Че Тайната не е тайна, когато прозреш,
тогава ще си там, където е нужно.

Има Тайни скрити в човека, които могат да бъдат разкрити
само с приемане на цялото, с пробуждане на цялото.

________________________________
Текста е на Халладж-и Мансур
от книгата "Тайното учение на суфите"

...

Всеизвора е тъмнина и тишина.
Светлината в мрака е.
И не защото в тишина и мрак
отсъстват
звук и светлина,
а защото носят Силата,
в която всички светлини и звуци са.

Мрака всъщност е светлината.
Светлината всъщност е Любовта.


Hallac-i Mansur


...

Златен шепот

Човек два пъти живее София - Пистис.
Веднъж
във времената на трудна
и спъваща младост.
Пада и става, и тръгва отново на път.
После пак,
когато натежават му мислите.
Когато познава измамната жизнена радост
и когато
съкровените капки
съзнателно, тихо и истински
в него сълзят.

_______________________________
Превод от турски
Автор: Аднан Диздар/Калв


 ...

 Приказките на Мевляна: Търговецът и неговия папагал

Един търговец имал папагал, красива и умна птица, но я държал в затворен кафез.
Един ден се заприготвял да пътува до Индия. Събрал всички роби и слугини и един по един ги запитал какъв армаган да им донесе от там. Всеки поискал по нещо. Накрая търговецът и папагала си запитал:
- Ей, красиво птиче мое, какво ще искаш ти от Индия?
- Като срещнеш тамошните папагали да им разкажеш как живея тук. Кажи им: " Папагала ми е мой затворник, гледам го в клетка, храня го. Селям ви изпраща от клетката си, да летите на свобода а той тук да гасне. Правилно ли е - пита. Хич да не е, някоя утрин и него да спомните та да може да си отдъхне" - отговорил папагалът.
Приготвил търговецът кервана си и потеглил. Дни и нощи на път, най - после стигнал до Индия. По пътя си видял няколко папагала, накацали по скалите. Запрял коня си и им рекъл:
- Здравейте красиви птици. Търговец съм аз от земи далечни, на гурбет съм тук. В моя дом имам и аз папагал, хабер ви изпраща. - И разказал заръката на папагала си.
Още не завършил думата си, един от папагалите потреперил, паднал и издъхнал.
Същисал се търговецът, притеснил се:
"Що сторих аз, горкия, та докарах птичето до смърт. Ще да е било някой роднина на моя папагал, та от мъка се гътна".
Минало не минало, търговецът приключил задачите си в Индия, напазарил и се върнал в къщи. Зарадвал робите и слугите си с дарове. Папагала гледал от клетката, гледал и накрая рекъл:
- Мен няма ли да зарадваш, господарю?
- Мила птичко, по - добре да не ти разказвам що се случи, че още се чудя и мая на стореното и съжалявам.
Папагалът обаче настоявал и търговецът заразказвал:
- Още първите папагали, които срещнах в Индия аз заговорих и им предадох скъпи поздрави от теб. После им предадох и думите ти. Едва замлъкнал, една птица се разтрепери, обели очи, гътна се и умря. Горчиво съжалих, че съм им разказал, но какво да се стори - казано беше.
Едва завършил думата си търговецът, папагала в клетката потреперил, изпънал се, тупнал на пода и и издъхнал.
Същисал се търговецът, спуснал се към безжизненото телце в клетката и се завайкал:
- Ах, любимо птиче, какво се случи с тебе, как тъй стана, какво ти сторих...
После изнесъл мъртвия папагал от клетката и го положил до отворения прозорец. Едва се отдръпнал и птицата разперила криле и политнала навън. Кацнала на най - високия клон на близкото дърво.
Търговецът извикал изненадан:
- Ей, красавецо, каква е тая работа? Кой те научи как да ме изиграеш?
- Любими господарю - рекъл папагалът от високото - Онзи папагал от Индия, като чул за съдбата ми и приел селяма ми, се престорил на мъртъв и така хабер ми пратил. Каза ми: "Ако искаш да се спасиш, умри!" И аз, както видя, се престорих на мъртъв и се спасих от затвора си."


Из книжката "Mesneviden secme hikayeler"

...

Приказките на Мевляна: Крадецът

 Една вечер един крадец влязъл в градината на една къща, покатерил се на едно дърво да окраде плодовете му, но не могъл да ги стигне, затова раздрусал клоните и плодовете попадали по земята.
Видял стопанина какво става, изскочил навън и се развикал:
- Какво правиш бе човеко, кой си ти, безсрамник такъв! Ти от Бога страх нямаш ли!
- Какво си се развикал бе човек! Стресна ме! От божите плодове си бера, да не е грях божия слуга божи плод да опита! - провикнал се от върха на дървото крадеца сякаш градината била негова.
- Я след долу! Слез долу да видим кой кого.
Слязъл крадецът от дървото, стопанина го хванал, завързал и го завел в къщата си.
- Вземи тая сопа и удряй! - наредил на слугата си.
Заудрял слугата по гърба крадеца а онзи се развикал:
- Моля те господарю, не прави така, не ме бий. Имай страх от Бога.
Стопанинът се засмял пък рекъл:
- Не викай, не кряскай. Сопата е от Бога. И боя е от Бога. Да не е грях божия слуга да си получи божието назидание.

...

Суфи приказка за Лейла

Влюбеният до полуда в Лейла младеж получил хабер, че тази сутрин видели Лейла някъде по пътя.
Съвсем се побъркал, яхнал една камила и тръгнал да я дири. Където Лейла - там и той, не можел да живее без светлината и. Камилата му имала малко камилче. Припкало камилчето след майка си, не можело да я стигне. Дръпнел ли юлара - забързвала се камилата, отхлабил ли го - спирала и назад поглеждала към малкото. Такива спътници били - единият напред бърза, другия назад го тегли. Размислял ли се младежа за любимата си - камилата назад тръгвала, идвал ли на себе си - напред се придвижвали.По някое време съгледал - хем е на себе си, хем на едно място стоят. Пък рекъл: "Спътниче, не може така. Като вързани сме - аз към Лейла, ти към малкото, ама на едно място. Един на друг си пречим. Да се разделим тука, че тебе плътта те дърпа, мене - душата." И поел към своята Лейла.

...

Суфи истории разказват за голямата любов на Лейла и Меджнун още от деца, които родителите разделили. За да забрави любимата си, бащата на Меджнун на поклонение в Мекка го завел, но младежа не искал и да чуе за друга любов - веднъж открил в сърцето си Лейла, не можел да я забрави. Търсил я навсякъде по света но от нея и следа нямало. Веднъж уморен паднал в пустинята и му се явила Лейла. "Ето ме - рекла, - тук съм вече" Не знам коя си, не си моята Лейла, върви си", рекъл Меджнун и я прогонил. Не минало много време и се чуло, че Лейла се споминала. Плакал Меджнун като научил, неутешим бил. Разбрал, че света вече не е място, където може да я намери. Затворил се в себе си, замолил се. Молитвите му били чути и един ден небето се разтворило и с невиждана светлина при него слязла Лейла. Пак били заедно, но за кратко. От тогава Меджнун все Лейла чака, но вече знае - извън него я няма. Света бил стъпка към Лейла, но тя била другаде, извън света.
Така ни разказват стиховете на Мехмет бин Сюлейман Фусули - алиян и суфи.

_________________
Из "Leylâ ile Mecnun"
__________________________________________

 Суфи приказка

Един човек си купил магаре с пари, изкарани по нечестен път.
Скоро обаче си рекъл: "Пишман съм, пишман, да взема едно добро дело да сторя, ще закарам магарето на Хаджи Байрям за подарък, курбан да му е." Отишъл при хаджията и му разказал що е сторил, покаял се. Хаджи Байрям обаче го върнал с думите: "Не ми е халал, не го искам." и го проводил да си върви.
Натъжил се човекът, зачудил се, пък току при Мевляна отишъл. Разказал и на него, покаял се. Мевляна приел подаръка. Казал му:
"Ние ако сме като гарваните, Хаджи Байрям е сокол - всяка леш не яде. Затова те е върнал, но аз приемам."
Зачудил се човекът, пък при Хаджи Байрям се върнал и думите на Мевляна му донесъл.
Хаджи Байрям му рекъл:
"Ако нашето сърце е като капка роса, на Мевляна океан е. Нас една капка може да ни замърси, но него - никога. Затова ти е приел магарето. И покаянието."
________________

Из книжката Ruha Şifa - Sufi Hikayeleri
(Мехлем за душата - Суфи истории)

_________________________________________

Orhan Ölmez - Su Misali (Като капчица...)

Като пролет, затихнала в мен си,
в дълбините на сърцето ми - илюзия си...
Ще разсъмне, времето ще се обърне
и ще изгрееш.
Не трепвай, не пламти - човек си.
Ше разсъмне,
времето ще се обърне,
ще разсъмнеш.

Като вода преля живота ми,
видях безброй любови
подобно пламъче пламтях, изгарях
никога за първи път
никога за последно...
не съжалявам, не,
слепеех...

Винаги с надежда вярваш - края е.
Не вярвай в думите,
миличко,
мамят...
Ще дойде ден, безвременен,
ще бъдеш слънце,
но днес човек си
само.
...

 Попитай Розата

Не зная как се започва
какво се казва
как се осъществява диалога с розата...

Снощи пътувах
на задната седалка
на номер 40
изправена не можах да заспя
будувах от изтичащите автомобили
искам да споделя мечтите си..
нощните мечти са толкова красиви
и толкова дълбоки
сънищата помръдват
кацат от клонче на клонче
с жизнеността на врабче
с ловкост
и сложни движения
но тези сънища не са измислица
ще се случат, трябва да се случат
ако не отразяваха ума ми...
понякога
варварски
в преследване и болка...
но не убиват песните на свободата ми...
Аз съм по върховете на Торос
в запалени пожари
оръжията ми са снижени
от вътрешния ми огън
в природата ми онези ледени студуве воюват един с друг
дежурния ми спътник също
от тъничка по тънка свободна песен докосва
'de lori lori berxemin lori' (спи, детето ми, спи...)
една дълбока въздишка...
със скоростта на 302 мерцедеса се увеличават мечтите ми
понякога под натиска
на света и регреса в ръцете ми
на оръжията на хората
и аз се откривам
в движението на цевта
и в въртеливото обгаряне на дробовете ми
в чувстването на тъмно-червените куршуми

Преминаваме през планината Тавър
мисля си за нежния Мехмед
за КеллАпти
преди да залезе деня му
и докосването до крилатите коне на Аравазларите
... и любовта му към Хат'че
и си спомням за теб...
за теб мисля, розичке
за розовите ти бузки, медните устни, ефирните косици
мисля за онова твое мъничко сърчице
в ума ми изникват единствените кюрдски думички
които зная
ez buke kurmancim' (храни се)
и се усмихвам, отвътре...

Заспала съм за кратко
но сега съм тук
получих известие от Майка ти -
заловили са те
сърцето ми е втвърдено
не казвам че не съжалявам,
съжалявам...
но преди да се разпалиш и изгориш
не забравяй взаимността, която си обещахме
не зная, знаеш ли -
не може да се победи врага от затвора
не мисли, никога
спомни си Ибрахим,Мехмет Зеки, Орхан,
и още топлата,
непресъхнала вселенска кръв
и крещящото послание на тъмно-червените оръжия...
Ясно е.. дори да не е съвсем отвътре
спътниците не загиват
в законната война на хората
Ще ти кажа нещо -
... може и да те няма...
Но ми се иска да те има, да те попитам, розичке...



Gula sor
Автор: Ciwan Haco


Поемата е написана на турски и кюрдски език и по превода още се работи... изключително трудна и красива творба.


...

Мъртвият в мен - Ахмет Кая

Разкажи ми нещо
отегчена е душата ми
разкажи ми...
минавам през себе си
тук си, мълчиш
мълчиш, не продумваш
чакаш, не виждаш
докоснеш ли - ще замръзна
в мен е смъртен страх
ах, усмихни се - ще заплача
ах, усмихни се - ще се намеря
в ума ми са земетръси
навън - сирени
около мен - замлъкнали хора
в мен - мъртвец
хайде
кажи ми нещо
изпълни детските ми очи

отвътре "върви си" ми шепнеш
чувам те, роза моя
ще си тръгна,
нека е за последно
в мен да вехнеш
имам две души
заливаш ме със страхове
и всеки миг е различен...

___________________________

İçimde Ölen Biri - Ahmet Kaya

Bana birşeyler anlat
Canım çok sıkılıyor
Bana birşeyler anlat
İçim içimden geçiyor
Yanımdasın, susuyorsun
Susuyor, konuşmuyorsun
Bakıyor, görmüyorsun
Dokunsan donacağım
İçimde intihar korkusu var
Bir gülsen, ağlayacağım
Bir gülsen, kendimi bulacağım
Depremler oluyor beynimde
Dışarda siren sesi var
Her yanımda susmuş insanlar
İçimde ölen biri var
Hadi birşeyler söyle
Çocuk gözlerim dolsun
İçinden git diyorsun
Duyuyorum gülüm
Gideceğim, son olsun
İçimde soluyorsun
İki can var içimde
Korkular salıyorsun, üstüme korkular
Her an başka biçimde...

 Ahmet Kaya
(кюрдски поет, забранена поезия)

(в третия предпоследен ред думата can буквално се превежда живот, но също и душа... в суфизма например се споменава наличието на две души - ruh i can - душа, и жива душа)

...

Ruhum - Nazım Hikmet

Душица моя...
очетата са ти мекички меки
отпусни се сякаш си в прегръдките ми
приспивно...
в съня си не ме забравяй
... приспивно...
очите са ти мекички меки
небесно-зелените ти очи
спинкай, душа моя, спинкай...
ти си горе в най-зелените клонки
зелените ти очи преливат от слънце
устните ти - с мед напоени
аз съм в корените на дървото
нозете ми - под земята
Много преди теб ще си замина,
без мен ще си в старостта...

Ruhum
gözlerini yumuşacık yum
kucağımdaymışsın gibi bırak kendini
ninni,
uykunda unutma beni
...ninni...
Gözlerini yumuşacık yum
yeşil ela gözlerini
ninni ruhum ninni
Sen yukarda yemişli dalların içindesin,
yeşil gözlerin güneş dolu,
dudakların bala bulanmış
ben ağacın dibindeyim,
bir ayağım çukurda...
Ben senden çok önce gideceğim,
sen bensiz kalacaksın ihtiyarlığında...






...

Derman

Търсиш
в кадифената кесийка на дните
онова черно шишенце
с полепнала страст по обкова
в сандъка на нощите
търсиш
в наргилето на звуците
падаш
(49 различни са... запомни го)
и до една са с души
задавени от капките на смъртта
тихо
тихо
е
когато някой е писал поема
хартийка, сърце
забодена на върха на изкуството
наречено ятаган.



*
от турски
автор: G.G.
derman - иляч (осм.) 

...

Hedef

Животът потегля към живите
в своята гранатна песен
приятелю мой
ние сме мъртви
ти - към единия изход
аз - към другия един
но с преплетени пръсти
спомни си
химните на победата са безмълвни
звука винаги губи
звука няма крака и ръце -
свободен си.


*
от турски
автор: G.G.
Hedef - цел

(стиха е посветен на приятел, загинал при терористичен акт в Анкара преди няколко дни)