tag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post7933928834872844340..comments2023-03-24T16:44:24.992+03:00Comments on Стихосбирка: тихо...Мегиhttp://www.blogger.com/profile/02654082001991783289noreply@blogger.comBlogger7125tag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-6708914050167385982011-08-31T00:21:22.275+03:002011-08-31T00:21:22.275+03:00Не ми досаждаш, не...
Стихотворението е разкошно,...Не ми досаждаш, не... <br />Стихотворението е разкошно, само на едно малко местенце може да се промени думичка за да може да се изпее :)<br /><br />И в твоята поезия има толкова музика...<br />Втората строфа особено ми допада. <br />И... не спирай да Го слушаш... (:Мегиhttps://www.blogger.com/profile/02654082001991783289noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-47411684447900943112011-08-30T23:50:53.491+03:002011-08-30T23:50:53.491+03:00Да не ти досаждам?Да не ти досаждам?Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-23660907723903751352011-08-30T23:44:35.118+03:002011-08-30T23:44:35.118+03:00Да ти имам скромността! :) Той и "бедният&quo...Да ти имам скромността! :) Той и "бедният" Шилер беше написал някога една поетична ода с убийствено чувство за безнадеждност, а Бетовен какво направи от нея!<br />Пак ти казвам, има музика в стиховете ти. А пък колко аз съм Бетовен?... :))))))))) <br />Виж ми едно посвещение:<br /><br />Трохи<br /><br />Събирам от покривката полепнали<br />трошици от вечерята на Гения.<br />Зад грамофона стене безутешно<br />соната, паднала от изтощение.<br /><br />Опитвам се с трохите да се храня<br />и търся в тишината одобрение.<br />А тя се прави ужким на ударена,<br />така че сам пришивам си криле.<br /><br />Под мен - светът, отгоре - раят - на везни.<br />Отнякъде ме вика оголялата соната,<br />"Ще бъда твоя, само се върни!"...<br />Но няма петолиние обратно!<br /><br />И срещам Онзи, от чиято муза<br />и ангелогласие се браня.<br />И сам си пуквам тъпанчето, да Го чувам.<br />И още чакам Го от масата да стане...<br />-------------------------------<br /><br />А в '91 и аз не бях в България. Живеех в слънчева Швейцария и само прескачах до вкъщи, колкото да се спусна за малко в подземието. И да си водя записки :)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-57222657617985521562011-08-30T00:41:40.694+03:002011-08-30T00:41:40.694+03:00Разбира се, дори ще ми е приятно :) но не зная дал...Разбира се, дори ще ми е приятно :) но не зная дали ще намериш такива стихчета. Има някакви всъщност, а на едно-две и ние съчинявахме мелодийки, но то е... съвсем друго.<br />,91 не бях в България, но си спомням...Мегиhttps://www.blogger.com/profile/02654082001991783289noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-26287338290522843532011-08-30T00:37:05.866+03:002011-08-30T00:37:05.866+03:00Всъщност, човешката опашка за хляб и мляко в 3 ч. ...Всъщност, човешката опашка за хляб и мляко в 3 ч. сутринта през 91-ва ме "окрили" с отчаяние за това безмилостно стихо-падение. А котенцето е само щрих от тогавашния ми автопортрет.<br />Много неща в "не съвсем" :) поезията ти, ми харесват и асоциират мелодия и ритъм. Ще ми позволиш ли да опитам да напиша музика (песен) по някое от стихотворенията ти?Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-60613428317277656952011-08-29T10:49:25.386+03:002011-08-29T10:49:25.386+03:00Моята поезия... по-скоро е просто някакви споделен...Моята поезия... по-скоро е просто някакви споделени емоции, не е съвсем поезия :)<br />Радвам се, че ти харесва...<br /><br />А твоят стих е безмилостен :) но понякога изход към друго просто няма. Света ни е такъв..Мегиhttps://www.blogger.com/profile/02654082001991783289noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2970814190513682703.post-1181946988284033982011-08-29T01:23:40.348+03:002011-08-29T01:23:40.348+03:00Много отдавна се смахвах по Б.Христов и М.Башева и...Много отдавна се смахвах по Б.Христов и М.Башева и си мислех, че нищо повече в българската поезия не може да ме изненада... А в твоята поезията от 2011 има отново любов, болезнена красота, интуиция и рисунка.<br />Благодаря ти!<br /><br />През 1991, в една от най-трагичните години на промените, видях една полусляпа котка на улицата и и посветих това:<br /><br />Коте, котенце, улична писанке,<br />с празната бутилка от млеко<br />децата си ще храниш или санким<br />си правиш помен на изтеклото око?<br /><br />Пресъхнала е малката чинийка<br />зад ъгъла на ей оная къща.<br />Там вардят вълци със зъби-мотики,<br />а добрите хора май че са се свършили.<br /><br />Кой днес милее животинката в кьошето,<br />дори да няма нищо вълче в нрава и?<br />Я, - колко сиви човечета вият нощем в шепи!<br />И колко светлинки в душите ослепяват!<br /><br />Ела, красавице, проскубана къделке!<br />Аз най-човешки с тебе ще постъпя!<br />Ей - камък тука, ето и въженце.<br />И - хайде към реката да се къпем!<br /><br />Ама не става за песен, освен за подуенски блус :)Anonymousnoreply@blogger.com