Нищета

Малки думи ми идват наум тази сутрин.
Като капки, оставили тъмни петна
по паважа на вече отминало утро.
Като лъч от пробила света светлина.
И защото мълча, отминават сиротни.
Но нима ако вдигна за поздрав душа
ще изваят от моите спомени котва,
над която сърце и очи да снижа?
Та не съм ли един исполин от тревоги,
разорал без остатък живота си глух?
С думи бегли не се ли достигаше Бога -
този праведен, бесен за обич евнух.
Малки капки от мрак,
избледнели в дланта ми
са словата, избили по мен в здрачина.
И от багрите, меко покрили деня ми
се рои тишина.
Се рои тишина...