Познайник

Едва си спомням белите лъчи

на изгревите, чужди и далечни.

Като следа по пясък в паметта ми

отминаха 

и полъх ням дори

не стигна до написване на песен.

Защо ли най - добре се чувствам тук,

където ти запарваш чаша залез

и колебливо я поставяш долу,

до камъка,

под стихналия свят.

Навярно знаеш - някога ще мина.