...

Понякога спирам да пея
и вдигам очи:
небето е взрив от покапали, алени рози.
От тежките божи градини
молитва ечи...,
а долу беднякът човечец
от себе си проси.
Една омаляла надеждица, дрипава, зла,
разпътна и сляпа,
по - тънка от плитка девича
изтича от него, и тръгва към мъртвия бряг.
където душите на ангели трийсет се вричат.
А аз съм запарила чай на брега. И мълча.
Проклинам наум неразумната божия воля.
А бог се е свил между черните въглени жар
и се моли.