...

Мълчанието има вопъл тежък, 
знаеш ли?
Като безименните дни, 
полегнали на рамото на вятъра:
не се изгубва,
никога не се отдръпва...
подобно белег, скрит зад мисълта ти,
почти изгубен белег от докосване,
което никога не е било усетено.
Не бива да тъгуваме за воплите.
И нито да тъжим за тишината.