Не се свени от нищетата си земята ми
и щедро се разлиства за прииждащата пролет.
Нехайните лъчи на любовта са тук,
а малката тревожност на сърцето
притихва под свенливата ми вечер.
Така да искам да заспя сега,
преди светът за Теб да се събуди
и да превърна паметта си в изповед,
искряща, като утринна роса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар