11/15/2015

Тегоба

Детето ми се кланя на Аллах.
А другото се кръсти в църква бяла.
Коя ли бях... 
а аз коя ли бях?
Не помня вярата си - древна, стара,
не помня дали имаше тълпи,
дали курбани рязахме по тъмно,
или светът молитвено кърви
преди да се обърне и отвърне.
Защо ли, Боже, толкова боли
когато брат на брата си посяга.
Нали сме от едно тесто, нали,
и там отляво всички ни пристяга
когато рожба плаче, ил баща...
Кога си майка плитките заскубе.
Или обърне гръб към нас света
когото от безбожие погубихме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар