Простичко

Защо не бяха думите платени...
как щяхме до един да си мълчим.
В сърдечния си ритъм уловени
да слушаме Създателя любим.
Как щяхме да сме тихи пред простора
и ширналата чиста синева.
И да сме малко по - добри. И хора.
Но знам, че невъзможно е това.