В една самотна привечер заминах.
Маслините помахаха за сбогом.
Пътеката - душица за двамина
затоплена, под стъпките зарони.
Истории и приказки най - дивни
зашепнаха скалите и лозята,
а горе синевата, за да мина
разтваряше с усмивка небесата си.
Вървях, а пред очите ми цъфтеше.
Светът бе нива с позлатени длани.
И колкото и мъничко да беше
сърцето ми - една солена рана
на пръсти се повдигна, да целуне
последните лъчи на светлината,
и после падна, ничком, тихо, лунно...
да натори със себе си земята ни.
Кападокия, 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар