Нова поезия

Беше някакъв вторник,
от онези безсмъртните - с камъчета по плажа.
Полумесецът светеше тихо, обърнат на Изток.
Срещнах двама рибари
исках нещо на глас... поздравче да им кажа,
а рибарите слепи,
настъпваха боси нозе, ругатни,
непреглътнати мисли.
После свих към реката. Бoaчай я наричат отколе.
Над тръстиките сняг,
в тишината - тепето на Бея.
Исках нещо на глас,
а в тревата дочух да се моли
забрадена жена
и нозете поеха към нея...
- Бяха зли, знаеш ли, толкоз недоверчиви...
- Чужденка ли си дъще?
В тоя свят всички сме гости - добри или лоши.
Но когато светът на синията медна издъхва
вместо ясни зеници
люспи, каменни люспици носим.