Анталия

Непримиримото усещане за хлад
от някога отминала ме зима
в най - знойния обков на този град,
разпалил сто слънца в едното име,
наплел коприва в билото на Бей,
котлите на греха подклал на плажа,
и въпреки това не ме превзел -
усещам хлад - потръпващ, леден, влажен.
Покапва от стихията Дюден,
сълзи с дъждеца нежен на зората.
Не, знойна моя,
пепелиш ли мен
ще се възражда песента в душата ми.