Може някой да седне до теб, ей така, без причина.
Може стар симитчия, рибар, или скитник бездомен.
Или сетна вълна от морето към теб да отрони
два разхвърляни реда и в пръски съдба да отмине.
Може колбичка чай да прозвънне уханно на кея
от оджака на буден, забравил напевите страстни
и преглътнал език, както в тебе искрицата гасне...
щом, поседнал, подгъвайки крак закопнееш за нея.
Аз не знам. Аз мълча. И мълча. И така отминава.
Като кърпа, изхлузена тихо от тъмни къдрици.
И седя на брега, под светлика на чужда искрица,
озарена за миг, откъдето не я разпознавам.
Анталия, 2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар