7/09/2014

Писмо до Сели



Понякога в сърцето ми ехти, по мъничко от него се завръща едно поле, по него - две следи от конски впряг, една стаена къщица под борове и златна тишина. Под нежните напеви на житата. И заливче едно, по ранина, когато още тихо спи земята ни.
И ей така, без много думи в мен под миглите се раждат сол и лава, защото аз познах и твоят ден, и твоят мрак, Сароз - любов забрава; защото с теб и чаят бе сълза, и мъката ни - нежна одисея. Кристални времена, като роса... от спомените мои ще те пеят.

2 коментара:

  1. Ех, липсваш...
    А точно този текст ми е един от любимите твои - такава те помня, такава ще останеш за мен - с тези думи.
    mariq-desislava

    ОтговорИзтриване