Съпруг

Окъпаните вечери сълзят
в душевна падина от нови рани.
Завивам го.
Задъхва се светът:
предутринно една не ще остане...
Росата ме измива, и дъхти
на слънчева аритмия.
На вяра.
Но в малкото сърце
едва ехти
оназ последна язва,
топла.
Стара.