Отрони се и този слънчев ден
под вятърната песен на копнежа.
Остави ми прашинчици полен,
листенца и роса, от нежност свежа;
кутийка чародеен аромат
от мократа душица на гората
и мъничко небесна благодат
низспусната от залеза в ръката ми.
Безценните минути преброих -
най - праведната мъдрост на живота.
Изписах стих, невзрачен земен стих
и пуснах малка лодчица в окото си.
И словото потъна. Изтъня.
Напусто се залутаха нозете.
И в гъстата човешка вечерня
прозрях не Бог. А жълъдче в сърцето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар