Този дъжд, този дъжд - трополяща вина
от зарана е плиснал в душата.
Равнодушно преля здрачина в ранина
и потули под було земята ми.
По браздите лъщи с дъх на мокро гюбре,
на картофи, на тръни и шума.
И крайселските мери очуква добре
с песента на забравени думи.
Гледам, гледам... Очите ми - улей от дим.
По капчука на пулса оттичат.
Малка вадичка слиза: от пролетен грим
зацветила е жълто лютиче,
преналяла мъгла, под мъглата - живот
занашепнал Великденски псалми.
Още рано е, казвам. Още нося хомот,
под нивята си, мокри и кални.
А небето шурти. И не пита за мен.
Ще гори, ще бумти. Ще пристане.
И след бурята мъртвите капчици ден
ще са топлите Божии длани.
Поздравление, хареса ми.
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)
ОтговорИзтриване