1/01/2014

Ръми

Аз не пиша писма...
Нямам пръсти, ръце, изпогубих ги
докато се изкачвах по стръмната своя молитва.
Там по земния мъх
и по скалните пепелни ръбове
се разми отпечатъка личен,
стопиха се битките,
изпопадаха мъртви соколите с остри зеници,
разноверните гриви на атове с буйни сърца.
Там, на края на пътя ми никой не стигна.
Десницата
на човешкия Аз само пърха с измамни крилца
обрисувани меко, красиво, с любов и ненавист.
Долу сенките храчат различия.
Кичат права.
А на камъка сетен изгасва самотната слава
на един, който тихо си тръгва
от всичко това.

Вече нямам ръце...
Изпогубих ги. Нямам прегръдки.
Разредено, небето на верите пада - агнец.
Само някакъв тъничък глас се прокрадва отвътре
и покапва наместо любов
малки капки дъждец.







Няма коментари:

Публикуване на коментар