Ранени вселени, слънца и изгубени думи
от сложни метафори смигат лениво към мен.
Поглеждам навън - цяла истина грее между ни:
уханна гора, сипей, бряг. Късче северен ден.
Лежи на перваза ми томчето с твоите срички,
до него лъжичка и мед в чаша топла дъга.
И знаеш ли, някак е толкова хубаво всичко...
Направих ти кейк, шоколадов. Подай ми ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар