12/29/2013

Шшш...

Индигово - сребриста бе нощта
в която разпознахме тишината
разливаща над малкия ни свят
кристалчета и капчици позлата,
когато небосводът бе сълза
и сладкопойна пукваше зората
в душата ни - брилянтена роса.
Когато се сбогуваха сърцата ни.
Живот и смърт, деление и акт
на сливане извайваха коани
с небесна калиграфия, а мракът
от светлина простена и остана
в последната ми споменна дъга.
И днес долавям - аромат предишен.
Нима това си ти, любов - нега,
която за да оживея, вдишах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар