12/15/2013

Когато...

Когато съзерцаваш долината
през белите ресници на студа,
поспри с очи до скършените клони.
Животът им се сипе и се рони,
попарен от сълзите на леда,
на тихата слана и на душата ти.

* * *

Когато уморен приседнеш там,
където скреж и кръстопът се сливат
под пламъка на дивната зорница,
погледай пътя, дигата, елиците.
Погледай ги, и после си отивай,
о, пътниче, тъй уморен и сам.

* * * 

Когато от посоките пиян
денят ти наклони главица морна
към топлите ухания на здрача...
Погледай го, че само на разкрач е
душата на пътуващите хора
от нежния, небесен, чуден свян.




Няма коментари:

Публикуване на коментар