Една ръка - невидимо добра
най - тъничките струни в мен погали.
Проникна до сърдечната кора
и пламъка на чувството разпали:
кристално, като чисто зарево,
невзрачно малко, но безкрайно скъпо,
и плисна със сияйното добро,
в което утрините ми окъпа.
Последва звън. Събуждане. И болка. Последва злак, напъпил с цвят на страх. Сънят ми - зарево, и ти. И толкова... И толкова поредни нощи мрак.
В човешката сълза се крие сянка...
Човешкото око струи навън.
Затуй не идвай вечер, мое малко...
не идвай в моя тъжен, земен сън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар