Животът е пиеса за смълчани

Поет ако запиташ, ще рече:
Животът е море; планински извор.
Животът и без времето тече,
и с времето оставя своя избор.

Мъдрец ако запиташ... ще мълчи.
Живот ще се подава от ръкава му.
В душата ти безмълвно ще сгълчи
въпросите, с които изоставаме.

Селякът...? Той познава тази бран
наречена от хората патило.
Той не говори много, ляга рано,
пробити са му крината, мерилото,

не е отсипвал скоро хляб и пот,
не е градил и бутал манастири.
Не питай него. Селският живот
е болка, от която се умира.

И мен не питай, погледни навън -
"салкъмите наляха, гроздобер е."
Сълзи лозница до отсечен пън
в съня ми вечер. А животът стреля.