Очаквам те
безпаметно изгубен
зад очните дъна на светлината,
в докосването на сълзите влюбен..
В движението
между двата свята.
В незримата ни панделка от рими,
прехвърлила идеята за слънце.
Очаквам те,
сияние ранимо,
зад думичките,
от които мръзнем,
на прага на поредната ни зима.
На прага на последната ни строфа,
в която бегъл спомен, че ни има
изписва още
някаква любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар