Мрачно

Сърцето ми прилича на затвор
с надиплени от вечерта завеси.
На койката - един пленен простор
плете въже от истини. За бесене.
До нощното гърне седи мечта.
Удавник сляп. И пее за забрава.
Изсъхва дажба нежна красота
до къшей смях и чаша думоплява.
А аз държа решетките с очи.
Разтягам ги по страниците бели,
в които стихче песенно ечи
в отсечка пулс,
преди да ме разстреля.