"Де ти е смърте жилото..."

Децата ще ни помнят все така -
с коси уханни, палаво развети.
С гальовна и усмихната ръка
и с поглед, ширнал шеметни полета.
С уютните и слънчеви лета,
в които плажни топки са сърцата
и захарен памук е радостта -
избликналата в песните, богатата...
А ние ще усмихваме сълзи.
Ще топлим бръчици, като на мама.
В душите от забрава ще пълзи
една тъга, прекрасна като нямане;
ще вейне сън, а в него - топъл хляб,
и в ъгълчето свити, зад вратата
ще припознаем - всеки Божи раб
е бащица и чедо на земята ни.

Прекрасен кръговрат. Земя - небе.
Разменяме си ролите с живота.
Стареем и растем, а в нас гребе
пътечката изкусна на дървото му.
И който стигне пръв, ще замълчи,
да не изплаши детското хвърчило.
В следиците му истина звучи -
победа е. Победа е, над Жилото.

_______________________________

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
Св. Иоан Златоуст
[Ос. 13:14, Koр. 15:55]