Разсъмва се.
В ръката буца пръст
към синьото небе души повежда.
В мечтите - резен хляб,
в очите - дъжд,
и камък върху камък от надежди.
Рогозка от разплетени коси
завива приказките и децата.
А вечер бащина сълза роси
да утоли глада им. И сърцата им.
Много силно... много.
ОтговорИзтриване