Седя на вятърната си тераса
с изстиващ чайник и една
нагризана като небето курабия,
разлиствам хоризонта
и се питам:
Когато дочета и този ден
дали ще завали и напои,
или оджака жаден ще утихне
до следващото утро над полето.
Една искра - припадаща звезда
от въглените пурпурни на залеза
затопли чашата ми.
И сърцето ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар