Аз, солипсистът

„Замайването е състояние на оголени монади”

Мишел Онфре

Шедьовърът на тази нощ нехае

за топлото докосване в ума ми –

две пукнати вселени с дъх шампанско.

По устните ми гасне светлина:

един беззвучен, розов манифест

помел кипежа тих на сетивата.

Събуждам се от хилядите маски,

обливам се с безкрайна ранина

и мигом в упоената ми глъч

една Зора разпуква цвят и благост.

И с ласка, ненадейна за ръката ми,

и с ириси от чиста тишина

напявам още

нова,

нова

сладост.