Морето съзерцавах на закат...
Нашепваше сълзи самосъзнание.
Частичка бе, от свидния ни свят,
дъга от пръски, обич и страдание,
вселена от безкрайност и мечти.
Една пролука вечност до сърцето ми.
Морето вчера бе отново ти,
и пътят, с който аз да те намеря.
30.05.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар