Защото...

Аз просто отдръпнах ръката си...
толкова само.
Не са нужни думи, въпроси, беседи
и мисли.
Когато ръката ми в тази картина я няма
посоките някак добиват по-истински смисъл.
На тази вековна земя не се губи нищо.
Един кръговратец надежда е пак да се срещнем.
И нека да бъде в моменти, в които ще виждаме.
И нека да бъде в мига ни, когато проглеждаме.
А днес, само днес... ще е тъмно. И днес ще преваля.
(Дали е защото Великден насън си отива...)
Аз само отдръпнах мечтата си.
В тебе оставам,
и в тебе любими, от новият вдъх се опивам.