5/22/2013

В онази привечер, когато заваля

С уханна пелерина - сивкав здрач
гората тихомълком коленичи.
Намятам пелена от смях и плач
и се превръщам цялата в "обичам".
Нощта е дивна нота, чуден звук
от тайното вълшебство на гласа ти,
Султане мой, и аз - един капчук
поемам към земята с любовта ти.
И цялата гора е нежен псалм,
дантелено забулен с тиха жажда...
С очи в пръстта от себе си да дам
пространствата, в които да се раждаш
безспирно, всеки миг, и с всеки тон
и утро да разливаш над простора
ще коленича, с пелена от стон.
И в музика да плисна, ще се моля.



Няма коментари:

Публикуване на коментар