Зеленото море на хоризонта
танцува с песента на чучулигите.
Под тайнствената сенчица на розите
на капчици струи, припява сън.
Една чудата нежност се завръща
през ирисите розови на прилива
и дивно експлодира под сърцето ми
с богатството на чудото отвън.
И аз - една безкрайност от пространства
целувам всеки гост на тишината ми -
метличеви ухания, лавантови,
и полъхче от лястовичи ден.
Приятели, в сърцето ми - приятели
изпълват с трепет ласкав сетивата ми...
цъфтят, и трели хиляди се раждат
намерили си дом в частичка мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар