Той не прилича на другите. Тръгва си тихо.
Няма и дума на упрек по устните бледи.
Гаснат очите му - нежни, несписани стихове,
стапят се пръстите - бели и влюбени лебеди.
Тежка, изпълнена с мъдрост нощта му запява.
Ехо от обич лъчиста бълбука в душата.
Той не прилича на другите. Вечност дарява
и се разтваря в незримото на красотата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар