Когато мама заговореше на френски
в следобедите, тихи като стихове
покривката шептеше в резедаво.
Дантелените рози по възглавките
закачаха свенливото и р.
Април присядаше на свежата морава,
напяваше шансони и носталгия.
В очите ми прелиташе тъгата и...
когато заговаряше на френски
към лудналата пролет из очите ми,
поела глътка дъхав аромат
от най - любимата милувка на ръцете.
Когато мама беше още жива
в сърцето ми ръмеше дъжд от рози.
2005
Няма коментари:
Публикуване на коментар