Верижна светлина

Защото аз не искам да си тъжен

в мълчанието си

разливам слънце,

в безименния бродник на дъгата

(до кълновете ни - отронен цвят)

където седем огнени

изгряват

за да смълчат

иконите в душата ни.

И пръстите ти

потопени в нея

да оживят у нас сълза начало.

Като дихание, и слънцелеене.

Като да пипнеш

коминочистач във бяло е...

когато аз не искам

да си тъжен.